Интересни места

Пещера Бориковска

На 5км от Къща Каишеви

 

Пещера Бориковска

с. Бориково

Пещерата се намира на десния склон на река Бориковска, на 1,5 kм югозападно от село Бориково. Входът й е разположен в букова гора на стръмен склон. През основния вегетационен сезон тревната покривка е сравнително оскъдна. Изградена е от характерните за този тип гори сенколюбиви и сенкоиздръжливи видове като: европейска дебрянка (Sanicula europaea L.), едностранна ортилия (Orthilia secunda (L.) House), четирилистно вранско око (Paris quadrifolia L.), бръшлян (Hedera helix L.) петров кръст (Lilium martagon L.) и др. На каменливи места с разкрити отчасти на повърхността скали се среща и миризлив здравец (Geranium macrorrhizum L.), както и някои видове папрати (страшниче (Asplenium trichomanes L.), стенно изтравниче (Asplenium ruta-muraria L.), обикновена сладка папрат (Polypodium vulgare L.). 

През пролетта в смесената гора от обикновен бук, обикновен габър, реликтния вид воден габър планински бряст, през която преминавате можете да наблюдавате различни растителни видове, формиращи пролетен ефемероиден европейски комплекс с участието на обикновена иглика (Primula veris L.), кукуряк (Helleborus odorus W. et K. ex Willd.), миризливо еньовче (Galium odoratum (L.) Scop.), кучешки зъб (Erythronium dens-canis L.), червена медуница (Pulmonaria rubra Schott), лечебна медуница (Pulmonaria officinalis L.), двулистен синчец (Scilla bifolia L.), лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides L.), различни видове лисичина (Corydalis sp. div.), луковична горва (Cardamine bulbifera (L.) Crantz.), и др. 

Входа на пещерата се открива в основата на малък скален венец на 120 м относителна височина на десния склон от съвременното речно легло. Входа на пещерата има ромбоидна форма с размери 4,5 м х 1,5 м. Пещерата е едногалерийна – развита в мрамори със северна посока. До 270 м пода е покрит с хумус и глина, а след него – с калцитна кора. В глинения пласт са съхранени много фосилни находки на едри бозайници, основно: пещерна мечка (Ursus spaeleus), пещерна хиена (Hyena spelкea), елен (Dama dama). Пещерата се използва през активния период като случайно убежище на единични прилепи. По данни от предходни теренни изследвания е известно, че в пещерата зимуват големи подковоноси прилепи (Rhinolophus ferrumequinum) (единични, до около 10 екз.) и малки подковоноси (Rhinolophus ferrumequinum) (единични, до около 10 екз.). Много вероятно е през есента да се използва като специфично място за събиране на прилепи (swarming place). Средната ширина на пещерния коридор е 4,5-5 м. Към дъното на пещерата се наблюдават вторични карстови форми – сталактити и завеси. Общата дължина на Бориковската пещера е 470 м. Поради неизследваността на палеонтоложките пластове и факта, че пещерата е зимовище на прилепи, Бориковската пещера е защитен обект от 23.04.1980 г. и достъпът в нея се допуска само за научни цели, а през летния сезон достъпът на туристи е възможен, но само с ползването на планински водачи с необходимата спелеоложка квалификация. През м. юни при скалния венец на пещерата можете да наблюдавате цъфтежа на растението силивряк (Haberlea Rhodopensis), известно още като „орфеевото цвете”, известно със способността си след като бъде хербаризирано, да „оживява” поставено при подходяща условия на температура и влажност. От входа на пещерата се разкрива гледка към старата тракийска крепост в местността „Бориковско кале”. Тя е била част от система охранителни съоръжения, чрез които траките отблъсквали римските войски.